02 ное Фотографска изложба – Константин Величков / 27.10 – 16.11. 2017 /

Всичко започна преди 13 години, когато се сдобих с първия ми личен фотоапарат, а може би още по-назад във времето. Останал е ярък спомен от едно филмово фотоапаратче, което другар донесе в детската градина. И все пак на 18 започнах да наблюдавам и да ловя моменти, първоначално експериментирах със светлина, детайли, търсех красотата в малките неща и снимах всичко, интересуваше ме формата, като дете, което за първи път отваря очи.Любопитството към фотографията и аз израстнахме заедно, минахме през различни периоди на търсене и намиране.

Спомням си също и първия ми преход в Пирин, х. Вихрен – х. Яворов, 12 часа, в които умората в краката и тежката раница бледнееха пред това, което виждаха очите ми. Дишах дълбоко и снимах много. Бях пленен от стръмните склонове на заобикалящите ни върхове и остри скални ръбове. Планината се оказа не само притегателна сила, а и впечатляващ художник, а аз исках да запечатам нейните произведения. И до ден днешен в документирането се стремя да показвам нещата такива, каквито са и да добавям от мен малко от емоцията на момента.

През годините темата на фотографиите ми варираше между спорт, пейзажи, хора, концерти и дълго се опитвах да отделя конкретна тема, която най-много ме вълнува. Естествено надделя планината и нейното зимно лице. Свистенето на студеният вятър и формите, които рисува, блясъкът на снежните вихрушки срещу слънцето, силуетите на скалисти върхове, грохотът на лавина, виещите се реки заобиколени от гиганти и щипка от емоцията на момента, все неща, които искам да споделя с вас в 15 кадъра.